ЛИЧНО

Млади и успешни?!Моят план за мечтана работа.

Все  по-често чувам колко много хора не са удовлетворени от това  , с което се занимават и работят . Определено не виждам нещо по-неприятно от това да ходиш на работа/университет ежедневно и да  не ти носи нужната мотивация.

Още преди години, когато избирах какво ще уча и с какво ми се занимава, бях сигурна че ще открия нещо, което наистина да ме прави щастлива, защото знам че ще прекарам много , ама многоо години в работа.
Разбира се, аз съм от хората, които още в началните години в университета, ми беше ясно, че трудно ще мога да се занимавам точно с това,  за което уча, но пък имах достатъчно време , за да начертая своя “План за действие” , докато дремех на лекции.

0ecdd4bdb2595d2bde2ea4c26ac19c26

Как се случи ?

Нещата, които осъзнах около 20-те, отвориха очите ми и помогнаха да изградя себе си , както и да обърна нещата така, че аз да имам право да избирам, както и да получавам най-малкото заплата, която да ме кара да съм спокойна за съществуването си.

1. Ясна самооценка

Грешното схващане на много млади хора е , че липсата на опит , неорганизираност, липса на трудови навици е равно на високо заплащане и “шефска” позиция, водят до много грешна самооценка и големи разочарования.
Още в началото на трудовия ми стаж, седнах сама със себе си и си направих списък с нещата , които можех – да смятам на ум, да говоря на англ, да не съм стеснителна   и тн, и знаех че трябва да се ориентирам към работа, която ще пасне на тези ми умения.
Проучих какво е средното възнаграждение и при среща за работа, не се изхвърлях.

2. Открих моята сфера , спрямо уменията ми към този момент

Спрямо списъка, който си направих за това, което мога да правя прецених и към коя сфера да се насоча и коя не е категорично моята, предвид това че съм крайно несръчна.
Кандидатствах за работа само в сферата, в която смятах , че ще се справя. Не губех времето на хората, ако не ми се работи 😉

8f7e38d0b059876239d198ab85e80b02

3. Моето място

Установих, че ако искам да се развивам , то трябва да намеря Компания, която предлага подобна опция. Ориентирах се към по-големи и определено – не български фирми, в които знам че има безброй позиции. Предимството на по-големите фирми е, че попадате в една “мелачка” и искате или не, калявате себе си 🙂
Оставаше само да попадна и на точният ръководител, който иска да ме развива….

снимка:Pinterest

4. Ясен план къде и какво искам да съм

След като понатрупах малко опит и видях какво е да работиш , осъзнах че е време да реша наистина с какво искам да се занимавам , и кои са силните ми страни. Много съм против родителите, които искат да предопределят съдбата на децата си и ги заставят да учат нещо, което те са решили.Аз самата пропуснах 1 година след като завърших, за да мога да обмисля първоначалното си  решение, което няма да изненадам никого, беше да уча Право!
Та, на темата…. това беше най-успешното ми планиране в живота, до този момент , разбира се с леки промени. Какво направих?
Отговорих си на въпросите – Какво? Как ? Колко ? Ще мога ли? и още няколко, които ще запазя за следващата статия, в която ще ви разкажа изцяло за живото-планирането ми.

6ae76e06251b3bd7fcfc719d2ccbb500

5.Поставих си граница
За постигането на мечтаното място, трябваше време. Дори и да съм от хората, които искат нещата да се случват сега, веднага, на момента, си обясним сама на мен , че за това ще са нужни години . Хубавите неща ставали бавно, истина е 🙂
Не исках да слагам някакъв срок, защото така нещата можеха да приключат с разочарование. 

6.Осъзнах, че за да стигна до мечтаната позиция, трябва да приема, че не е възможно да направя компромиси


Обясних си го така: ако мечтая да ръководя хора (например), то ще трябва да притежавам качества, които ще придобия на различни позиции, които не са ръководни, напротив.
Раказвам ви го така, както се случи при мен:

За да мога да ръководя хора аз трябва да мога : да бъда оперативен служител (работа като консултант), да познавам работата на хората си , следователно да съм я работила(в най-добрия случай),да умея да разбирам от човешката нагласа(да премина през отдел Човешки ресурси,training и тн),да знам пътя на процесите(Project management) , да зная как да искам и да получавам(Търговец с ключови клиенти). Та , за общите ми около 10 години стаж, аз се стремях да преминавам на сходни на тези позиции, така че д мога днес да кажа, че имам някакво умение и разбиране за бизнеса.

7.Приех правилото, че ще отстоявам вижданията си , но и да приема че може би има по-правилно от моето решение

Много е важно да разберете , че понякога нещата не могат да се случват винаги, както ние искаме. Отделно, че нашият начин не винаги е най-правилен, така че аз си казах, че винаги ще опитам да изслушам и да опитам по-друият начин , а след това да отричам!



Разбира се, това е може би по-скучната част от нещата,  но за да можем да постигнем  това, което сме си набелязали трябва да имаме ясна визия за нещата.
Моят план за успеха в никакъв случай не се изчерпва до тук, но както споменах и по-горе, определено нещата се изменят спрямо ситуацията .

С написаното не стремя да убедя някого в моето виждане, но смятам че е добре да споделяме опит , който може би няма да е от ползва в целият си вариант,то дори и частично .

*използваните снимки са от https://www.pinterest.com/

2 Comments

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *